Байдън нарушава правило № 1 на кампанията. И просто може да проработи.

Трябва ли да имаме трилионери? Трябва ли въобще да имаме милиардери? Според най-малко един неотдавнашен разбор стопанската система е на път да изсече първия си трилионер - това са хиляда милиарда - в границите на едно десетилетие. Такива зашеметяващи натрупвания на благосъстояние са вероятни значително от обстоятелството, че федералната данъчна тежест на Америка е толкоз относително лека. След дълъг интервал на като че ли удостояване на 1 % или 1 % от 1 % от 1 %, американските настроения се люлеят мощно против този дисбаланс.

Сега Джо Байдън, който изостава в доста изследвания и управлява стопанска система, която е обективно мощна, само че политически непопулярна, се надява да увеличи кандидатурата си за преизбиране с политическа концепция, която в миналото би била съвсем немислима: най-малко за тази част от популацията той дава обещание — съвсем радостно — да увеличи налозите.

Дори за известен президент това би изглеждало като голям риск. За един демократ с невисок рейтинг на утвърждение за работа и несигурни данни от анкетите за ръководството му на стопанската система, това е фрапантен укор към стандартната мъдрост – и на процедура покана към критиците да го нарекат либерал на налозите и разноските. Но що се отнася до политиката, както и до политиката, господин Байдън прави верния избор. Икономическите хрумвания, които преди бяха мъртви при идването си, в този момент набират мощ както отляво, по този начин и отдясно. Настъпи моментът за промени в данъчния кодекс — а може би и по-късно.

Поне през последния половин век повишението на налозите беше третата релса на американската политика. Роналд Рейгън яхна вълната на „ данъчния протест “ от края на 70-те години в Овалния кабинет. Тогава бях дете в Калифорния и си припомням какъв брой яростни бяха настроенията против налозите. Хауърд Джарвис и неговите почитатели, най-вече по-възрастни бели притежатели на парцели, настояха за самодейността за гласоподаване, известна като Предложение 13, тъй като, по личните им думи, бяха „ пъклен ядосани “, че възходящите им налози ще оказват помощ за образованието на имигрантските фамилии. Антиданъчните завоюваха с съвсем две към едно съответствие.

Антиданъчните деятели трансфораха намаляването на налозите в очевиден политически лакмус. През 1988 година Джордж Х.У. Буш фамозно даде обещание „ четете ми по устните, никакви нови налози “. Двадесет и пет години по-късно Барак Обама в действителност увеличи непретенциозно налозите на най-добре печелещите американци, само че премълча за това, вместо да популяризира данъчни облекчения за междинната класа, които, съгласно него, оставиха фамилиите със междинни приходи с по-ниска данъчна ставка от „ съвсем всеки различен интервал през последните 60 години. “

Бързо напред към Джо Байдън, който прави 5 трилиона $ данъчни нараствания, които са централни за акцията му за преизбиране. По време на речта си за положението на Съюза този месец той даже се подигра на републиканците, че избират съкращения. Да накарате богатите да платят своя дял е тъкмо там, както и да накарате алчните компании да спрат да ви таксуват отпадъци и, споделя той, да свият питейните заведения ви Snickers.

Какво изяснява централната точка? Президентът следи парите. През последното десетилетие и още повече след пандемията концентрацията на благосъстояние набъбна изумително. Илон Мъск струваше към 25 милиарда $ през 2020 година, а в края на 2023 година струваше съвсем 10 пъти повече. През 1990 година имаше близо 70 американски милиардери. Днес те са близо 700. За каква земна цел насърчаваме трилионерите?

Все отново не всичко е отвращение. Голяма част от това е здрав разсъдък. Като една от богатите народи с най-ниска данъчна ставка, Съединените щати отложиха вложението в нашите фамилии и деца. Тази отсрочена поддръжка е скъпа: нашите системи за грижа за децата, опазване на здравето, фамилен отпуск и системи за висше обучение са измежду най-скъпите и минимум наличните в света. Превръщането на тези арени в приоритет е налично и дейно и те чакаха прекомерно дълго.

Повишаването на високите налози може да бъде потребно и за бизнеса. През 60-те години на предишния век Джордж Ромни, бащата на Мит, постоянно отхвърляше бонусите си от работата си в авто шеф, може би частично тъй като пределната му данъчна ставка би била към 90 %. За фирмите тогава беше по-разумно да влагат непотребните облаги назад в бизнеса си, а не в C.E.O. платени пакети. Днес C.E.O. заплащането в най-големите компании се е повишило внезапно, до момента в който бизнесът е вложил по-малко в научни проучвания, физически фабрики и други финансови активи.

„ Облагай и харчи “ не постоянно е бил епитет. Републиканците от Рейгън и десните популисти от епохата на 70-те години използваха етикета като оръжие при всяка опция. „ Може да говорите за Метс против Доджърс “, спомня си някогашният представител на Съединени американски щати Стив Израел от Ню Йорк, „ и положителните републикански оперативни чиновници биха могли да вплетат налози и разноски. “

Но терминът, както господин Байдън и екипът му ясно знаят, към този момент не е по същия метод, изключително в случай че налозите са свързани с визия, която би направила живота на американците по-малко неспокоен и по-стабилен. Отличителното законодателно достижение на Доналд Тръмп, „ Законът за понижаване на налозите и заетостта “ от 2017 година, който понижи налози с над 1 трилион $ – най-вече за богатите и корпорациите – има съществени разпореждания, които изтичат през идната година. Ще стартира партизанска борба. Натискането на господин Байдън върху налозите през 2024 година е удар в тази посока. Можем ли да си представим още по-голяма смяна в данъчното облагане от тази, която господин Байдън прави?

Разбира се, налозите са гражданско богатство единствено в случай че данъчните правила се възприемат като обективни. Ето за какво изчисленият риск на господин Байдън може да донесе доста дивиденти през ноември.

Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.